За мероприятието ни, по случай 135 години от рождението на Ран Босилек, направихме кът. Прочетохме най-трогателните стихотворения от автора и си припомнихме откъси от жизнерадостната книга, запомнена още от детството ни „Патиланско царство“.
На всеки бе раздадена самоделна книжчица със спомени за него и стихотворенията: „Родна стряха“, „Облаче ле, бяло“, „Родна реч“.
Предоставяме част от словото на библиотекарката на читалището, с което започна срещата, посветена на писателя – любимец на поколения български деца.
Винаги когато се докоснем до творбите му – изпитваме радост, че го е имало и винаги ще го имаме. И осъзнаваме, че сме личности благодарение и на неговото творчество: човечно, весело или трогателно родолюбиво, умно и препълнено с искрена обич към хората, света и децата!
Кой ли не си е преповтарял четиристишие от стихотворението за родната стряха, за онази бяла и спретната къщурка, с две липи отпред, майчината неповторима ласка и детството с приятели.
Ами, родната реч, омайна и сладка, като нежна песен ни гали … И колко хора е разплаквало: „Я кажи ми облаче ле, бяло“ … Мечтата на гурбетчиите и днешните емигранти: да се завърнат в Родината, в родния дом и прегърнат близките си.
Прекрасният сладкодумник Ран Босилек е роден с името Генчо Станчев Негенцов. Псевдонимът му навярно: Ран – ранобуден, а Босилек е от най-жизнерадостното и обичано от българите цвете-билка: колко многостранно е то. (Дали и затова е кръстил сина си Босилко – да е здрав, бодър и необходим като босилека?)
Родният град на Ран Босилек е Габрово. На 26 септември 1886 г. е дошъл на света в обикновено семейство: има и две сестри и двама братя. И всичките получават прекрасно образование – единият брат е професор-педагог, а другият физик-метереолог.
Ран Босилек завършва първата гимназия в България, създадена от Борис Априлов и носеща неговото име – Априловска. После работи малко като учител и написва за учениците си първите си стихотворения за деца. По-късно завършва в Софийския университет славянска филология и право. Работи кратко като адвокат, но преданата му обич към литературата и децата го връща в детската литература. Редактор е на вестник „Врабче“ и на най-популярното списание „Детска радост“. Ръководи секцията за детска литература в Съюза на българските писатели.
Създава прекрасни любими стихове и проза за деца и остава в сърцата завинаги на вече порасналите деца, събудил в тях радостта, човечността, таланта и оптимизма, че винаги до нас ще има обич и усмивка, стаила се в страниците на детството ни.
Читателите разгледаха къта, посветен на Ран Босилек, продължиха мероприятието на открито.
Дошлата първа – Христина Станчева – припомни си с радост детството си с творчеството на Ран Босилек.
А най-малкият ни гост – Ивайло Аврамов получи картичка със снимка на писателя и стихотворението „Родна стряха“.
Светла Иванова прочете слово за писателя.
Благодарим на тези, които въпреки напрегнатата обстановка присъстваха на нашето мероприятие! Благодарим и на тези, които дойдоха, но се смутиха да се снимат!
Пожелаваме на всички здрава и слънчева есен!
