Мили деца, родители и приятели,
Честита Баба Марта!
Честит Ден на художествената самодейност!
Желаем Ви здраве, хъс и още много покорени сцени и върхове!
От екипа на НЧ "Димитър Динев 1937"
Преди много много, много години от далечните Тибетски планини Хан Исперих напуснал родният дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия – плодове на тая благословенна земя. но на хана не му било весело, тъгувал за своите близки – за майка си и сестра си Калина.
Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си.
Лястовичката отлетяла към земите откъдето дошли българите и разказала с човешки глас на Калина, че брат и има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве. Зарадвала се Калинка и решила хабер на своя братец. Свила китка от зеленило, осукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила – както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката.
Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрило вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих повелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи – за здраве и небесен благослов.
Туй се случило на първи март и останало до наши дни.